Считано от 01.04.2009 г. преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW, без ДДС, както следва:

1. На водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW – 105,00 лв./МВтч;

2. На вятърни електрически централи с инсталирана мощност 800 кW и повече:

2.1. до 2250 пълни ефективни годишни часове на работа – 189, 00 лв./МВтч;

2.2. над 2250 пълни ефективни годишни часове на работа – 172, 00 лв./МВтч;

3. На вятърни електрически централи с инсталирана мощност под 800 кW с

асинхронен генератор с кафезен ротор – 145, 00 лв./МВтч;

4. На електрически централи, работещи с фотоволтаични модули до 5 кWр – 823,00 лв./МВтч;

5. На електрически централи, работещи с фотоволтаични модули над 5 кWр – 755,00 лв./МВтч;

6. На електрически централи, работещи с отпадна дървесина до 5 МW– 217,00 лв./МВтч;

7. На електрически централи, работещи с отпадъци от земеделски култури до 5 МW– 166,00 лв./МВтч;

8. На електрически централи, работещи с енергийни култури до 5 МW– 187,00 лв./МВтч;

Според последното изменение на Закона за Енергийната ефективност, продължителността на договорите за изкупуване на произведената енергия е 15 г. за енергия, произведена от вятърни генератори и 25 г. , за енергия, произведена от соларни инсталации. Сроковете по договорите започват да текат от момента на пускане в експлоатация, но не по-късно от 31. 12. 2015г.  

Най-лесната и основна мярка за финансова възвръщаемост на проекта е периодът на възвръщаемост. Той оказва влияние върху срока, необходим за възвръщането на направените инвестиции по проекта чрез нетни печалби. В случаите, където годишните печалби се очакват да бъдат постоянни, период на възвръщаемост може да бъде пресметнат по следната формула:

  - ОП Регионално развитие;
  - ОП Развитие на конкурентноспособността;
  - ОП Околна среда;
  - Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.;
  - Български фонд за енергийна ефективност;
  - Кохезионен фонд;
  - Национален доверителен еко фонд;
  - Финансов механизъм: Европейско икономическо пространство;
  - Програма на ЕБВР – КЛЕЕВЕЕ;
  - Програма на ЕБВР - Кредитна линия за ЕЕ – EUEEFF; 
  - Бюджетни средства (посредством публично - частно партньорство)

Процедурата по ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда) е част от превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети за ограничаване и намаляване на замърсяването върху околната среда и се извършва от колектив регистрирани в МОСВ експерти и ръководител.
 Оценка на въздействие на околната среда се извършва в най-ранен етап от реализацията на дадено инвестиционно предложение.След провеждането на предпроектните проучвания е необходимо да се подаде уведомление до компетентния орган (РИОСВ или МОСВ), на базата, на което се взема решение за последващите стъпки. Възможно е, още на този етап, компетентният орган да даде становище, че не е необходимо изготвянето на ОВОС или предоставяне на допълнителна информация. При положително становище по ОВОС, на етап уведомление, не е необходимо извършването на ОВОС и това е оптимално добрия вариант. Ако се докаже необходимостта  от извършването на ОВОС, се преминава през няколко нормативно определени етапи, които завършват с вземане на решение по ОВОС. Възможните решения по ОВОС са:
-          Одобрява реализацията на инвестиционното предложение
-          Не одобрява реализацията на инвестиционното предложение

Подробният устройствен план (ПУП) е началния етап на инвестицията по проекти във ВЕИ . Проектите за изменения или изработване на ПУП се изработват от проектант/ архитект, който е физическо лице с пълна проектантска правоспособност. След изготвяне на проектите за ПУП, възложителят или упълномощено от него лице подава заявление до кмета на общината за процедиране и одобряване. Когато подробният устройствен план е одобрен, се издава виза на проектиране и едва след това се преминава към подписване на договор със съответното ЕРД.